Елизабет.

by **Max Harvey.** Fri Mar 09, 2012 11:28 pm

Елизабет

Ах, Елизабет... Прекрасното същество, заради което сега Синдикатът плюс неговите поддръжници и бандата, водена от Макс, са във вражда. Много дълбока вражда. И всичко това, само заради изключителната дарба, която това момиче притежавало. А именно...

Елизабет беше пророк. Тя знаеше, че ще й се обадя, още преди да съм го направил. Знаеше кой какво ще каже, още преди да си го бе помислил. Знаеше кога какво щеше да стане, още преди да беше запланувано... Както се сещате, да се играе шах с нея беше абсолютно безрезултатно.

Предполагам, че не е искала това, което е разбрала. Всъщност, почти съм убеден, че не го е искала, може би заради последиците. Кой би предположил, че Синдикатът ще разбере за нейните видения за бъдещето на града, който щеше да иде по дяволите, когато тези седем себични копелета вземат властта?... Елизабет може би не бе видяла смъртта си, но я бе усетила, защото в деня, в който я убиха (по-точно – се опитаха), беше много нервна. Не пожела или не можеше да ми обясни защо... И на следващия ден я намерих полу жива – полу мъртва в стаята й. С големи усилия я спасих, изтръгнах я от ноктестите ръце на смъртта и макар да запазих живота й, не можах да опазя самата Елизабет. Предишната Елизабет. Това преживяване беше оставило в нея своя отпечатък завинаги. Беше се променила толкова много, че понякога аз самият не бях сигурен, че я познавам.

Оттогава се бях заклел да си отмъстя. Вече с години нашата малка групичка от поддръжници на Елизабет се борехме срещу Синдикатът и техните поданици. Макар, че Синдикатът имаха връзки навсякъде и в крайна сметка бяха успели да постигнат целта си – пълно господство над града и околността -, ние щяхме да намерим начин да ги сломим. Можеше да бъде трудно, но не бе невъзможно.

- Макс Х.