"The Silver Beach"

Влизането в нощния клуб беше не по- малко странно и в същото време някак лесно. Едва ли някой друг водеше дъщеря си тук, която, забележете, направо си падаше по мляко на прах и дори препиваше с него. О, от време на време дори си позволяваше да прекалява с какаото и плодовите пюрета, а й се случваше и да сгафи в памперса, но нали затова го имаше на дупето си? Е, поне, ако си устройваха конкурси за най- млад участник в секси танц, Зоя определено щеше да спечели, постоянно се движеше и подскачаше в кенгурото, явно превъзбудена от посещението си на място за големи, пък сто процента беше и най- младият посетител, освен, ако нямаше някое неродено бебе в голямото лъскаво помещение.
Красивите й очи шареха насам- натам, следейки интересните светлинки, които представляваха просто прожекторите, осветяващи на прекъсвания тълпата, показвайки разгорещени, женски тела и жадните погледи на дърти чичковци, които сигурно си мечтаеха да докосват подобни талии и женствени черти. А някои жени просто нямаха представа как щяха да си изпатят. Знаеше подобаващо прекрасната схема на отвличания, която се следваше всеки път толкова успешно. Поне две- три щяха да изчезнат безследно към края на нощта, ако по някакво тяхно си усмотрение не успееха да се измъкнат. След светлините, по- интересното бяха звуците на странната песен от почти несъразмерни тактове, достигащи до ушите й, но и това не представляваше проблем.
Патрик предвидливо притискаше с длани ушенцата й, когато минаха покрай една от колоните. Подмина я с тежка крачка и се приближи до бара. Настани се на, може би, единственото свободно място и намести Зоя в скута си. Тя от своя страна беше страшно впечатлена и ръчичките й се протегнаха напред, хващайки една от подложките за чаши върху огледалния плот. Заигра се с нея, сякаш беше най- забавното нещо на света.
-Двойно уиски без лед.- опита се да надвика музиката Патрик, докато барманката го гледаше някак учудена.
-А прясно мляко ще искате?- опита се да се подиграе тя, но в същия момент погледа му сякаш пламна и тя се отдалечи, за да изпълни поръчката без да се опитва да го ядосва много.
-Тази какичка май се опита да ни се подиграе, малка Зоя.- погаделичка бебето с палец по коремчото, а то подскочи изведнъж в скута му, сякаш ей сега щеше да стане да танцува.

-От време на време ми се случва да откачам.- призна си Патрик, накланяйки главата си на една страна, избягвайки леката светлина, която въпреки това заслепяваше погледа му.
Огледа повече от обстойно дамата, както би направил всеки един себе уважаващ се мъж с наклонности към женския пол. Не можеше да не отбележи, че изглеждаше прекрасно и сигурно нямаше да й прости още сега, в дискотеката, но за жалост или не, водеше малката таткова принцеса със себе си. Нямаше как да си позволи младежки дивотии в момента. Но пък по- късно... кой знае. Зоя бе свикнала да заспива в ранните часове на деня, около два- три, което може би никак не беше здравословно за дете на няма и годинка, но татковия режим съвсем я объркваше и не й позволяваше по- нормално заспиване. Трябва да отбележа, че русокосото момиченце заспиваше с доста агресивни песнички, които слушаше тате или пък някоя от онези приказки за какички, попаднали в ръцете на големите зверове. Често просто заспиваше, докато слушаше разговорите му по телефона или пък го виждаше как уморено се поклаща напред- назад в опита си да поклаща легълцето й, за да я успи в края на тежкия ден и скорошното начало на новия.
Бебето се опита да остави подложката обратно на плота и да протегне ръцете си през него като голям човек, но не се получи, затова пък си намери много по- забележително занимание като това да оглежда събеседничката на Патрик преценяващо и отново с чаровна усмивка на устничките си.
-Но защо по- точно мислите, че съм луд?- попита Патрик с усмивка, почти също толкова идентична като тази на Зоя. Нямаше спор, че е негова дъщеря.

-О, тя адски много се забавлява.- констатира Патрик неразбиращо.
Ума не му побираше какво чак толкова необичайно имаше в цялата работа. Беше съгласен, че това не са места за бебета, но когато нямаше друг избор и определено трябваше да върши работата си, какво можеше да се направи по въпроса, освен да я вземе със себе си. Ужасът да я оставя сама с някой чужд човек все още не беше отминал предвид условията, при които работеше, това може би беше възможно най- убийствения вариант. Предпочиташе да я чувства близо до сърцето си и да може да долепя буза до нейната в онези щастливи моменти, които го караха да се радва на живота.
-Проблем става единствено, когато й се доспи, но днес няма такава опастност. Спа, докато пътувахме насам.- прокара пръстите си през ръсата й косичка, изглеждаща толкова здрава на вид и все пак по бебешки мекичка.-Разберете ме, не мога да я оставям самичка.
Когато питието му дойде, Патрик посегна към него преди бебето да се е изкушило да протегне ръце и да поиска. Имаха наистина големи проблеми с искането и даването. Обикновено Зоя искаше, а Патрик трудно отказваше и в последствие даваше, затова често засмукваше топнатия му в подобни течности пръст, а после се мръщеше на нетипичния им вкус, който не й се нравеше. Повдигна кристалната чаша и я наклони леко към Джесика.
-Предложение за какво ще пием?- пусна една флиртаджийска усмивка срещу й, чакайки отговор.

Нима? - как бе възможно едно бебе да се забавлява? Е, освен на светлините не разбирах какво му бе забавното.
Това дете няма ли си майка? - запитах се ала само мислено тъй като не исках да създавам неудобни ситуации в случай, че наистина си нямаше.
-Името ми е Джесика между другото, но на истина предпочитам Джеси, Джес... - прибавих и се загледах отново в момиченцето.
-Не е нужно да е сама...нали? Има толкова хора, които гледат деца... И все пак това си е ваша работа. - допълних с лека усмивка.
-Предложение за какво ще пием? - попита събеседникът ми. Усмивката, която плъзна по устните му ми се стори някак флиртаджийска, но не обърнах особено внимание на това.
-Нали вече пием? - посочих с поглед питието му, а своето повдигнах леко нагоре разклащайки зеленикавата прозрачна течност в чашата.