Блеър Уолдорф

by **Blair Waldorf** Wed Mar 21, 2012 6:43 pm

Leighton Meester
1.Име

Блеър Корнилия Уолдорф

2.Години
21

3.Характер
Характерът й отговаря на външния вид - до известен смисъл семпъл, леко загадъчен и определено женствен. Мрази да я лъжат, вероятно защото самата тя не
лъже, не е и лъгана досега. От малка нейните родители й казват истината за всичко. С годините упоритото малко момиченце с къса руса косичка и винаги получаващо това, което иска, защото сама го прави, израства като такава личност и печели уважението на хората край нея - било то съученици и приятели, до съдружници и клиенти на баща й. Блеър от малка си играе с куклите си, спазвайки етикета като една малка принцеса, оттам
досега без да забрави никоя част от него. Най-добрата приятелка на света, за тези които имат честта да се нарекат нейни такива. Единствената й страст са порцелановите кукли. Килерът, разположен от едната страна на стаята й, от преди години е трансформиран в един голям замък, пълен с красиви порцеланови кукли. Като малка всяка вечер Блеър в
леглото си по една кукла, следващата вечер -друга и така докато се изредят всички. А междувременно получава като подаръци нови.
Положителни черти: Рядко остава нещата си разхвърляни (това е предимно, когато е много изморена или няма време), но винаги когато заминава на почивка или
където и да е - подрежда стаята си по-добре, отколкото няколко чистачки биха го направили.
Отрицателни черти: Единствените две неща, които може да сготви, започват с буквата "С" и са сандвич и салата, но има много опити (пълни провали) в кухнята.
Харесва: Драматичните филми като Армагедон и Пърл Харбър, също и Бони и Клайд. Песни, които най-често не са най-новите излязли в ефир.
Не харесва: често да ходи по дискотеки и клубове

4.История

Шест месеца по-рано

Тих шепот се разнесе из стаята, почти неразбираем, заради силния вятър навън, който не стихваше вече цяла седмица. Но дори през дограмата създаваше впечатлението, че бе нахлул и в тъмната стая, осветена единствено от няколко лъча лунна светлина, процедила се между завесите и пролуката под вратата на стаята, тъй като помещението, в което се влизаше през тази врата очевидно бе добре осветено. А когато вятърът утихваше за няколко секунди се долавяха и пиукания от някакъв уред в близост до леглото. Бяха последователни на около секунда и половина - две.
Момичето, което лежеше в леглото се бе събудило. Но не отваряше очи. Не искаше. Макар не много меко, леглото си бе удобно. Колкото до самото момиче - лицето й бе доста бледо, отразявайки се в него лъч лунна светлина. Тъмните й коси, оформени в едри къдрици се спускаха над раменете й, а ръцете й бяха отпуснати безжизнено до тялото й. Силно блъскане по прозореца я стресна и тя отвори очите си, взирайки се в тавана известно време, докато очите й привикнат със светлината. Първоначално погледът й бе замъглен, но когато дори таванът придоби ясните си очертания на ъглите и ръбовете, които тя можеше да види, без да мърда главата си, се престраши да се огледа, леко надигайки се. С бавен поглед спускащ се от ръба срещу нея, тя проследи вратата, която бе разположена на отсрещната стена в десния й край. След това пред очите й се появи образът на малко канапе, масичка, стол, под прозореца, който вече се намираше на стената в ляво от момичето. И думкането се повтори, тя се опита да различи какво предизвикваше този шум. Не можа, но най-вероятно това бе някой клон, развяващ се към прозореца заради силният вятър. Някъде отвън се чу сирената на линейка, а след нея още една. След по-малко от пет минути оживени гласове се чуха и от другата страна на вратата.
Момичето се надигна леко в леглото.
Къде се намирам? - бе първият въпрос, който умът й си зададе едва сега. Чувстваше се отпаднала, но при повторен оглед на помещението установи, че се намира в болница или някакъв лечебен център. Вратата се отвори рязко и вътре се изсипа цяла армия хора, облечени в еднакви униформи. Възрастна жена, която сякаш изглеждаше по-старша от другите излезе напред и едва не се стъписа, виждайки че момичето е будно.

***

След половин часов разговор с какви ли не доктори, медицински сестри и отново доктори, момичето разбра името си - Блеър, разбра и защо е в болница и как е загубила паметта си. Защото тя действително не помнеше дори името си. Можеше да смята, да пише, разпознаваше азбуката и дори се хвана да говори на немски, което дори не подозираше, че може. Оказа се, че е била в кома почти 3 месеца, защото е катастрофирала. Когато най-накрая остана сама с мислите си, а небето като че ли просветляваше тя се опита да си спомни нещо. Каквото й да е. Дежурна сестра донесе вещите й - дамска чанта с портмоне с малко кеш, кредитни и дебитни карти, документи, един химикал, малко огледалце и гланц с цвят на пепел от рози, а в задния джоб на чантата Блеър откри ключодържател с няколко ключа. Единият беше много малък, не му обърна внимание. Приличаше на ключ за пощенска кутия. Друг по-голям, на който дори бе гравирано името на някакъв хотел, още един малък и ключ за кола. Явно този трябваше да го махне, защото според лекарите, които й разказаха всичко, което знаеха за нея, пожарникарите едвам са я измъкнали от колата й. Личната й карта и паспортът й дадоха още малко информация за самата нея.

5.Външен вид

Богиня на красотата? Да. Ами, не. Ако трябва да опиша Блеър с нейни думи –
това биха били първите ѝ. С причина, разбира се. Още от малка не се смята за каквато и да е, свързана с думата богиня, защото на фона на слабите момиченца с добре оформено тяло, тя изпъква с няколко килограма отгоре. До осми клас или по-точно девети, когато по време на учебната година спортува много повече от досега и успява да свали по-голямата част от тези килограми. Останалите – постепенно. Не е маниачка на тема тегло, просто се опитва да поддържа тялото си добре изглеждащо, вероятно и привлекателно.
Но пък като малко бебе и проходило преди няколко месеца бебе е пухкава и сладичка, с големи бузки.
Още когато проплаква косичката й е с цвят на мед. Много мекичка и тънка. Родителите ѝ никога не я постригват къса, а на 4 годишна възраст, макар да стига не повече от 10 сантиметра под раменете й, косата й едновременно е във всички оттенъци на русото – в корените е тъмна, постепенно цвета се изменя до нормален рус – в средата, а краищата й са бели. Когато гледа снимките си, Блеър се харесва, но никога не съжалява за косата, която има сега. Все пак „мострите на русата коса” в собствените ѝ косите са изчезнали за няколко месеца. От известно време косата й е тъмна, което всъщност й отива повече. Като малка обича да заспива, докато пръстите на майка ѝ си играят с косата ѝ. Не го е казвала на глас, но все още иска да заспива така.
Не излиза от вкъщи, без да е направила нещо с косата си – дали просто ще си сложи тънка лента или ще накъдри цялата си коса – това зависи от 1) с колко време разполага, 2) как е облечена и 3) какъв е поводът.

6.Допълнително
-Получава диплома за завършено образование, когато е на шестнадесет, защото е домашна ученичка през целия си живот, което и е позволило да не се съобразява стриктно с учебната програма, одобрена от министерството за училищата и да получи дипломата си по-рано.
- Учи четири години право в Иейл.
- Член на синдикатът
- Сгодена е за европейски благородник, макар да не изпитва нищо друго свен ненавист към него
- Самата тя също е европейка, но почти не помни живота си извън мерика
- Родителите й са анархисти и почти не поддържат връзка, с дъщеря си
- По принцип си е човек, но притежава дарбата да възстановява за секунди клетките си, така че един вид е безсмъртна

by **If You Catch Me** Thu Mar 22, 2012 6:41 pm

Добре дошлаа. Одобрена си. Приятна игра!

Блеър Уолдорф

Блеър Уолдорф

Re: Блеър Уолдорф